22 nov 2024, 12:40

Моят дом

  Poesía » Civil
503 1 3

Към днешна дата над 600 села са заличени

от лицето на България.

В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.

И всичко това, без война, без чума..

 

 

Последният камък,

последният зид.

После, вътре, пламне ли

пламък, ще изгрее и 

божият лик.

Това е домът ми,

тук е родът ми.

Тук аз живея, копнея,

и мечтите постигам.

На живота суров

игриво намигам.

Това е моята крепост!

Последният зид...

Ще бъде нелепо,

ако аз го предам.

А вие искате за пари да го дам?

Тук е корена на

моя род.

Този дом граден е 

със кръв и със пот!

Затуй,

Забравете!

И офертата знаете къде

да заврете?!

Това е домът ми.

Последния зид, 

който слънцето огрява

над високия рид.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...