22.11.2024 г., 12:40

Моят дом

510 1 3

Към днешна дата над 600 села са заличени

от лицето на България.

В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.

И всичко това, без война, без чума..

 

 

Последният камък,

последният зид.

После, вътре, пламне ли

пламък, ще изгрее и 

божият лик.

Това е домът ми,

тук е родът ми.

Тук аз живея, копнея,

и мечтите постигам.

На живота суров

игриво намигам.

Това е моята крепост!

Последният зид...

Ще бъде нелепо,

ако аз го предам.

А вие искате за пари да го дам?

Тук е корена на

моя род.

Този дом граден е 

със кръв и със пот!

Затуй,

Забравете!

И офертата знаете къде

да заврете?!

Това е домът ми.

Последния зид, 

който слънцето огрява

над високия рид.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...