22.11.2024 г., 12:40

Моят дом

499 1 3

Към днешна дата над 600 села са заличени

от лицето на България.

В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.

И всичко това, без война, без чума..

 

 

Последният камък,

последният зид.

После, вътре, пламне ли

пламък, ще изгрее и 

божият лик.

Това е домът ми,

тук е родът ми.

Тук аз живея, копнея,

и мечтите постигам.

На живота суров

игриво намигам.

Това е моята крепост!

Последният зид...

Ще бъде нелепо,

ако аз го предам.

А вие искате за пари да го дам?

Тук е корена на

моя род.

Този дом граден е 

със кръв и със пот!

Затуй,

Забравете!

И офертата знаете къде

да заврете?!

Това е домът ми.

Последния зид, 

който слънцето огрява

над високия рид.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...