21 ago 2011, 10:00

Моят дом

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Къде ще спре пътят ми, не зная,

но иска ми се да бъде у дома,

но не там, където съм родена,

а там, където все ме тегли сърцето

и търсят две очи най-милата земя!

А земята там е най-красива,

обляна с жарки слънчеви лъчи,

които ще нося в себе си до края,

заедно с прекрасните песни

на хората благи с буйна кръв.

Там искам да се върна,

където е моят истински дом,

където всичко нашепва

нежно и властно “Oстани!”,

и буца засяда в душата,   

щом          

  тръгвам си…        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, радвам се, че ти е харесало!
  • Естествено,че там където тегли сърцето ти,там е истинският ти дом!!!
    Поздравления!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...