21.08.2011 г., 10:00

Моят дом

1.1K 0 2

Къде ще спре пътят ми, не зная,

но иска ми се да бъде у дома,

но не там, където съм родена,

а там, където все ме тегли сърцето

и търсят две очи най-милата земя!

А земята там е най-красива,

обляна с жарки слънчеви лъчи,

които ще нося в себе си до края,

заедно с прекрасните песни

на хората благи с буйна кръв.

Там искам да се върна,

където е моят истински дом,

където всичко нашепва

нежно и властно “Oстани!”,

и буца засяда в душата,   

щом          

  тръгвам си…        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, радвам се, че ти е харесало!
  • Естествено,че там където тегли сърцето ти,там е истинският ти дом!!!
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...