Къде ще спре пътят ми, не зная,
но иска ми се да бъде у дома,
но не там, където съм родена,
а там, където все ме тегли сърцето
и търсят две очи най-милата земя!
А земята там е най-красива,
обляна с жарки слънчеви лъчи,
които ще нося в себе си до края,
заедно с прекрасните песни
на хората благи с буйна кръв.
Там искам да се върна,
където е моят истински дом,
където всичко нашепва
нежно и властно “Oстани!”,
и буца засяда в душата,
щом
тръгвам си…
© Сара All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
