12 ene 2013, 20:18

Моят дом

  Poesía » Otra
2K 0 6

МОЯТ ДОМ

И само тук намерила утеха,
и само тук открила топлина,
завръщам се по Лунната пътека,
душата си във стих да побера.

И само тук очите ми, когато
щастливи бяха, или пък нещастни,
докосваше ме с лирата Ерато,
и шепнеше ми тихо, че пораствам...

И само тук повярвах, само тук,
че ще оставя нещичко след мен -
живот във рими, който моят внук
с усмивка ще прелисти някой ден...

Оставам тук! Намерила подслон
във листа бял, в мастиления стих,
Поезията - тя е моят дом,
и най-добър приятел, и жених!

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...