МОЯТ ДОМ
И само тук намерила утеха,
и само тук открила топлина,
завръщам се по Лунната пътека,
душата си във стих да побера.
И само тук очите ми, когато
щастливи бяха, или пък нещастни,
докосваше ме с лирата Ерато,
и шепнеше ми тихо, че пораствам...
И само тук повярвах, само тук,
че ще оставя нещичко след мен -
живот във рими, който моят внук
с усмивка ще прелисти някой ден...
Оставам тук! Намерила подслон
във листа бял, в мастиления стих,
Поезията - тя е моят дом,
и най-добър приятел, и жених!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Все права защищены