Jan 12, 2013, 8:18 PM

Моят дом

  Poetry » Other
2K 0 6

МОЯТ ДОМ

И само тук намерила утеха,
и само тук открила топлина,
завръщам се по Лунната пътека,
душата си във стих да побера.

И само тук очите ми, когато
щастливи бяха, или пък нещастни,
докосваше ме с лирата Ерато,
и шепнеше ми тихо, че пораствам...

И само тук повярвах, само тук,
че ще оставя нещичко след мен -
живот във рими, който моят внук
с усмивка ще прелисти някой ден...

Оставам тук! Намерила подслон
във листа бял, в мастиления стих,
Поезията - тя е моят дом,
и най-добър приятел, и жених!

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...