12.01.2013 г., 20:18

Моят дом

2K 0 6

МОЯТ ДОМ

И само тук намерила утеха,
и само тук открила топлина,
завръщам се по Лунната пътека,
душата си във стих да побера.

И само тук очите ми, когато
щастливи бяха, или пък нещастни,
докосваше ме с лирата Ерато,
и шепнеше ми тихо, че пораствам...

И само тук повярвах, само тук,
че ще оставя нещичко след мен -
живот във рими, който моят внук
с усмивка ще прелисти някой ден...

Оставам тук! Намерила подслон
във листа бял, в мастиления стих,
Поезията - тя е моят дом,
и най-добър приятел, и жених!

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...