19 oct 2017, 20:05

Моята България

2K 5 26

                   Търся моята страна

                   в карта стара - на стена.

                   Колко мъничка е тя,

                   а огромен е света.

 

                   Дунав - синичка черта,

                   във кафяво - планина.

                   Стара пише, че е тя.

                   По-надолу - низина.

 

                   Седем сини езера

                   там, във Рила планина.

                   И Родопа, кат` вълна

                   тук, до моята ръка.

 

                   Ей го Черното море

                   и селца. И градове...

                   Бие мойто сърчице,

                   родното ме все зове!

 

                  Толкоз мъничка страна,

                  но е в моята душа!

                  И до края на света

                  българче ще се зова!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

3 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...