Търся моята страна
в карта стара - на стена.
Колко мъничка е тя,
а огромен е света.
Дунав - синичка черта,
във кафяво - планина.
Стара пише, че е тя.
По-надолу - низина.
Седем сини езера
там, във Рила планина.
И Родопа, кат` вълна
тук, до моята ръка.
Ей го Черното море
и селца. И градове...
Бие мойто сърчице,
родното ме все зове!
Толкоз мъничка страна,
но е в моята душа!
И до края на света
българче ще се зова!
© Хари Спасов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!