19.10.2017 г., 20:05

Моята България

2K 5 26

                   Търся моята страна

                   в карта стара - на стена.

                   Колко мъничка е тя,

                   а огромен е света.

 

                   Дунав - синичка черта,

                   във кафяво - планина.

                   Стара пише, че е тя.

                   По-надолу - низина.

 

                   Седем сини езера

                   там, във Рила планина.

                   И Родопа, кат` вълна

                   тук, до моята ръка.

 

                   Ей го Черното море

                   и селца. И градове...

                   Бие мойто сърчице,

                   родното ме все зове!

 

                  Толкоз мъничка страна,

                  но е в моята душа!

                  И до края на света

                  българче ще се зова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...