19 окт. 2017 г., 20:05

Моята България

2K 5 26

                   Търся моята страна

                   в карта стара - на стена.

                   Колко мъничка е тя,

                   а огромен е света.

 

                   Дунав - синичка черта,

                   във кафяво - планина.

                   Стара пише, че е тя.

                   По-надолу - низина.

 

                   Седем сини езера

                   там, във Рила планина.

                   И Родопа, кат` вълна

                   тук, до моята ръка.

 

                   Ей го Черното море

                   и селца. И градове...

                   Бие мойто сърчице,

                   родното ме все зове!

 

                  Толкоз мъничка страна,

                  но е в моята душа!

                  И до края на света

                  българче ще се зова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

3 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...