19 окт. 2017 г., 20:05

Моята България

2K 5 26

                   Търся моята страна

                   в карта стара - на стена.

                   Колко мъничка е тя,

                   а огромен е света.

 

                   Дунав - синичка черта,

                   във кафяво - планина.

                   Стара пише, че е тя.

                   По-надолу - низина.

 

                   Седем сини езера

                   там, във Рила планина.

                   И Родопа, кат` вълна

                   тук, до моята ръка.

 

                   Ей го Черното море

                   и селца. И градове...

                   Бие мойто сърчице,

                   родното ме все зове!

 

                  Толкоз мъничка страна,

                  но е в моята душа!

                  И до края на света

                  българче ще се зова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

3 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...