antoaneta03 (Антоанета Георгиева)
29 74
30 oct 2012, 13:34

Моята истина 

  Poesía
736 0 7

Душа срещу съзнание,

чувство срещу мисъл –

  за таз опозиция човекът вечно е писал.

Ще кажа и аз моето мнение,

което, вярвам, ще ви остави без капка съмнение,

дали да се вслушвате в разума или в сърцето –

ще ви упътя аз кое да изберете… 

 

Животът какво е –

низ от премеждия,

серия от предателства,

малко са истинските приятелства;

рационални решения,

мотивация, доводи,

краен брой прегрешения;

срещи, раздели и много сълзи,

човекът е силен и всичко търпи.

Живеем в хаос, сред вълчи тълпи.

Уморени сме, омерзени, но все пак добри.

 

Доброто сред лошото все оцелява,

тъй както зърно изниква сред плява.

 

Така, както е тръгнала мойта история, изглежда,

че за каузата на сърцето няма надежда.

Но всеки къс разказ има своя обрат,

той е начало на края,

оставя публиката в дебат.

Ето тук идва ред на мойта кулминация –

вярвайте – трудно е да се каже, дори в демокрация,

защото някои не искат и да чуят

 и по добротата човешка плюят ли, плюят…

Но аз заявявам открито и смело –

добротворчеството смятам за велико дело.

 

През всички на хората върхове и падове,

сред блатото от нещастия, клюки и ядове,

единствено доброто у нас ни дава сили

да побеждаваме, да се борим, да сме благи и мили.

Доброто е начало на любов и приятелство,

доброто не зависи от никое обстоятелство.

То съхранява душите ни чисти,

то очовечава нашите мисли.

 

Доброто ражда не рациото или будната мисъл,

чедо е на сърцето – топло и чисто.

 

Не пренебрегвайте разума,

но пазете душите –

те ще ни спасят,

така ще пребъдем след края на дните.   

 

       

 

© Антоанета Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ето и тук виждам много възможности. И ако авторът, явно с добра мисъл и склонност към философски обобщения, което е прекрасно за един млад човек, започне постепенно да се освобождава от прекалено личното, ако го преведе като лъч през призмата на по-всеобщата мисъл за развитие, отношения и добри чувства, ако се запознае по-подробно с теорията и практиката на мерената реч, ако се почувства по-силна в поетично отношение, можем да очакваме доста добри неща в бъдеще. Но... само АКО... Пожелавам го...
  • Искрено Ви благодаря за думите!
  • В сърцето си някои хора са приятели на целия свят,докато други,които първо себе си мразят,разстилат цялата си омраза наоколо като масло върху резен горещ хляб!Ти си от тези,които се водят от името на обичта!Поздрав!
  • Невероятно!
  • Благодаря за думите!
  • Харесах написаното.Това е нова поезия ,която набира скорост.Приемам я!
  • "Доброто сред лошото все оцелява,
    тъй както зърно изниква сред плява."

    Поздравления, прекрасна творба. А цитираното от мен смятам че е есенцията.
Propuestas
: ??:??