Моята истина
Душа срещу съзнание,
чувство срещу мисъл –
за таз опозиция човекът вечно е писал.
Ще кажа и аз моето мнение,
което, вярвам, ще ви остави без капка съмнение,
дали да се вслушвате в разума или в сърцето –
ще ви упътя аз кое да изберете…
Животът какво е –
низ от премеждия,
серия от предателства,
малко са истинските приятелства;
рационални решения,
мотивация, доводи,
краен брой прегрешения;
срещи, раздели и много сълзи,
човекът е силен и всичко търпи.
Живеем в хаос, сред вълчи тълпи.
Уморени сме, омерзени, но все пак добри.
Доброто сред лошото все оцелява,
тъй както зърно изниква сред плява.
Така, както е тръгнала мойта история, изглежда,
че за каузата на сърцето няма надежда.
Но всеки къс разказ има своя обрат,
той е начало на края,
оставя публиката в дебат.
Ето тук идва ред на мойта кулминация –
вярвайте – трудно е да се каже, дори в демокрация,
защото някои не искат и да чуят
и по добротата човешка плюят ли, плюят…
Но аз заявявам открито и смело –
добротворчеството смятам за велико дело.
През всички на хората върхове и падове,
сред блатото от нещастия, клюки и ядове,
единствено доброто у нас ни дава сили
да побеждаваме, да се борим, да сме благи и мили.
Доброто е начало на любов и приятелство,
доброто не зависи от никое обстоятелство.
То съхранява душите ни чисти,
то очовечава нашите мисли.
Доброто ражда не рациото или будната мисъл,
чедо е на сърцето – топло и чисто.
Не пренебрегвайте разума,
но пазете душите –
те ще ни спасят,
така ще пребъдем след края на дните.
© Антоанета Георгиева All rights reserved.
