Аз не пиша така - всеки ден по дванайсет куплета.
Имам своята муза и някаква доза талант.
Питат: "Пишеш ли?" Пиша, момичета и момчета.
Все пак, знаете, аз за това съм призван.
Но талантът ми стига за няколко стиха на месец,
пък и музата май предпочита "добро" кафене,
във което ти сипват уиски и звучи тъжна песен
как се пада пред своя избраник възлюбен на колене.
Сантиментът я гони в това кафене моята муза почтена.
Забавлява се яко и изобщо не мисли за мен.
Не усеща, че време лети и че всяка секунда е ценна.
Не запретва ръкави в услуга на страстния фен.
Та така - аз не пиша всеки ден по дванайсет куплета,
но напиша ли нещо, в този миг го дарявам на вас.
Извинете я, моля ви, моята муза проклета!
Мързелива е, казвам ви, тя и, разбира се, никога аз!
02. 05. 2015 г.
Русе
© Румен Ченков Todos los derechos reservados
Поздравление за нея! Ех, и за тебе, нали ти си вложил малко труд!