25.06.2015 г., 18:10

Моята муза

554 0 4

МОЯТА МУЗА

Аз не пиша така - всеки ден по дванайсет куплета.
Имам своята муза и някаква доза талант.
Питат: "Пишеш ли?" Пиша, момичета и момчета.
Все пак, знаете, аз за това съм призван.


Но талантът ми стига за няколко стиха на месец,
пък и музата май предпочита "добро" кафене,
във което ти сипват уиски и звучи тъжна песен
как се пада пред своя избраник възлюбен на колене.

 

Сантиментът я гони в това кафене моята муза почтена.
Забавлява се яко и изобщо не мисли за мен.
Не усеща, че време лети и че всяка секунда е ценна.
Не запретва ръкави в услуга на страстния фен.

 

Та така - аз не пиша всеки ден по дванайсет куплета,
но напиша ли нещо, в този миг го дарявам на вас.
Извинете я, моля ви, моята муза проклета!
Мързелива е, казвам ви, тя и, разбира се, никога аз!
02. 05. 2015 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво стихотворение е сътворила твоята муза!
    Поздравление за нея! Ех, и за тебе, нали ти си вложил малко труд!
  • Благодаря ви!
  • Жена е значи... И това и е простено
    да се поглезва и да мързелува.
    Но все пак готино стихотворение
    напук на мързела си е изфабрикувала...
  • "Истинската поезия се ражда, когато иска тя, а не когато искаш ти", е казал преди време Лермонтов. Пиши, както и когато ти диктува сърцето

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...