3 dic 2021, 17:15

Музика

  Poesía
841 1 6

Лукавият  зададе гордо тон,

градът прие го в своята стряха.

Зее „прозорецът на Овертон“ –

нечисти звуци вкупом се разляха.

Примесиха се с падащия здрач,

човек изгуби здравия си разум,

превърна се във съдия-палач,

безбожен, силен, тъжно-празен. 

Сърце покварено от музика фалшива,

забило лудо в тласъци бунтовни.

Страха за жалкия живот с въже увива

смъртта след избори съдбовни.

Падението крайно на лъжата,

пропито с звуци пълни с гнусота

е идолопоклонството в душата,

отрекла поклонението на Сина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Миночка!
  • Хареса ми, насладих се!
  • Правилно си ме разбрала Не е никак трудно, понеже сме на един Дух. В тези трудни времена, които идват, трябва да помним: "Не бойте се!"
  • Благодаря за прочита, скъпа Руми! Да, точно от там, от сърцето започва всичко. Там избираме да се покланяме единствено на Бог и на никой друг или да не Му се покланяме. А ние сме създадени да се покланяме. Въпросът е на кого? За мен е огромна радост твоя коментар и удоволствие, че си тук. Бог да те благослови!
    Благодаря за споделеното, Дари!
    Ако съм те разбрала правилно, да, Господ Исус Христос направи всичко необходимо. Извоюва нашето спасение, чрез пролятата Си кръв на Голгота. Но конфликта между Светлината и тъмнината е част от живота на всеки един човек, всеки ден. Въпросът е дали ще се оставим постепенно и неусетно, неприятелят да ни манипулира. Благодаря за взетото участие към стихотворението, скъпа Дари!
  • Така е, но какво да се прави. Каквото можеше да се направи е направено

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...