3.12.2021 г., 17:15

Музика

839 1 6

Лукавият  зададе гордо тон,

градът прие го в своята стряха.

Зее „прозорецът на Овертон“ –

нечисти звуци вкупом се разляха.

Примесиха се с падащия здрач,

човек изгуби здравия си разум,

превърна се във съдия-палач,

безбожен, силен, тъжно-празен. 

Сърце покварено от музика фалшива,

забило лудо в тласъци бунтовни.

Страха за жалкия живот с въже увива

смъртта след избори съдбовни.

Падението крайно на лъжата,

пропито с звуци пълни с гнусота

е идолопоклонството в душата,

отрекла поклонението на Сина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Миночка!
  • Хареса ми, насладих се!
  • Правилно си ме разбрала Не е никак трудно, понеже сме на един Дух. В тези трудни времена, които идват, трябва да помним: "Не бойте се!"
  • Благодаря за прочита, скъпа Руми! Да, точно от там, от сърцето започва всичко. Там избираме да се покланяме единствено на Бог и на никой друг или да не Му се покланяме. А ние сме създадени да се покланяме. Въпросът е на кого? За мен е огромна радост твоя коментар и удоволствие, че си тук. Бог да те благослови!
    Благодаря за споделеното, Дари!
    Ако съм те разбрала правилно, да, Господ Исус Христос направи всичко необходимо. Извоюва нашето спасение, чрез пролятата Си кръв на Голгота. Но конфликта между Светлината и тъмнината е част от живота на всеки един човек, всеки ден. Въпросът е дали ще се оставим постепенно и неусетно, неприятелят да ни манипулира. Благодаря за взетото участие към стихотворението, скъпа Дари!
  • Така е, но какво да се прави. Каквото можеше да се направи е направено

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...