3 дек. 2021 г., 17:15

Музика

838 1 6

Лукавият  зададе гордо тон,

градът прие го в своята стряха.

Зее „прозорецът на Овертон“ –

нечисти звуци вкупом се разляха.

Примесиха се с падащия здрач,

човек изгуби здравия си разум,

превърна се във съдия-палач,

безбожен, силен, тъжно-празен. 

Сърце покварено от музика фалшива,

забило лудо в тласъци бунтовни.

Страха за жалкия живот с въже увива

смъртта след избори съдбовни.

Падението крайно на лъжата,

пропито с звуци пълни с гнусота

е идолопоклонството в душата,

отрекла поклонението на Сина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Миночка!
  • Хареса ми, насладих се!
  • Правилно си ме разбрала Не е никак трудно, понеже сме на един Дух. В тези трудни времена, които идват, трябва да помним: "Не бойте се!"
  • Благодаря за прочита, скъпа Руми! Да, точно от там, от сърцето започва всичко. Там избираме да се покланяме единствено на Бог и на никой друг или да не Му се покланяме. А ние сме създадени да се покланяме. Въпросът е на кого? За мен е огромна радост твоя коментар и удоволствие, че си тук. Бог да те благослови!
    Благодаря за споделеното, Дари!
    Ако съм те разбрала правилно, да, Господ Исус Христос направи всичко необходимо. Извоюва нашето спасение, чрез пролятата Си кръв на Голгота. Но конфликта между Светлината и тъмнината е част от живота на всеки един човек, всеки ден. Въпросът е дали ще се оставим постепенно и неусетно, неприятелят да ни манипулира. Благодаря за взетото участие към стихотворението, скъпа Дари!
  • Така е, но какво да се прави. Каквото можеше да се направи е направено

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...