Сричам нотите, а пее ми душата.
Пианото след мен подрънква жално
и веселата песен във главата
в действителния свят звучи банално.
Алегрото на Шуман пак се спъва
в ноктюрното на сплетените ми ръце,
а лекотата на сонатата потъва
наяве без да е излезнала въобще.
Какво от туй щом всичко в мене пее?
Пианото не ще го възпроизведе...
но в мислите ми музика се лее
и някой ден светът ще разбере!