Сричам нотите, а пее ми душата.
Пианото след мен подрънква жално
и веселата песен във главата
в действителния свят звучи банално.
Алегрото на Шуман пак се спъва
в ноктюрното на сплетените ми ръце,
а лекотата на сонатата потъва
наяве без да е излезнала въобще.
Какво от туй щом всичко в мене пее?
Пианото не ще го възпроизведе...
но в мислите ми музика се лее
и някой ден светът ще разбере!
© Миглена Миткова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
