7 may 2024, 20:59

Мъжете не плачат 

  Poesía » Verso libre
230 1 5

Не помня да са ми казвали,

освен може би един-два пъти,

че мъжете не плачат.

Някак си от само себе си

се случи да го знам.

Може би ние сме си

емоционално осакатени

от рождението ни.

Опитваме да тичаме

със здравия крак на гнева,

а глезенът на радостта е навехнат.

Аха да се оправи и

някое красиво червенокосо камъче

пак го възпалява.

Няма как цял живот така.

Многото зараствания калцират.

Навехнатото не боли, защото го няма.

Продължаваш да бягаш маратона на живота

и забравяш, че си Юсеин Болт.

© Валентин Стайков Todos los derechos reservados

Веднъж видях баща ми да плаче.
Не, излъгах - ще ми се.
Чух го по-скоро.
След странно тихия, и някак напрегнат,
късен телефонен звън, ...
  183 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Че смеят ли? 🥺
    Поздравления!
  • Пази се от руси камъчета, те санай- опасни. Червенокосите все няак ще преживееш.
  • Е, ще спъват докато дойде моментът, като камъче в обувката да убиват!
  • Червенокосите спънки са повтарящ се мотив при мен. :D
  • Не съм съгласна с това, че мъжете не плачат или по- скоро с това - Мъжете не Трябва да плачат! Според мен, не плачат безчувствените хора...
    Това червенокосо камъче ме усмихна!
Propuestas
: ??:??