Мъжете не плачат
Не помня да са ми казвали,
освен може би един-два пъти,
че мъжете не плачат.
Някак си от само себе си
се случи да го знам.
Може би ние сме си
емоционално осакатени
от рождението ни.
Опитваме да тичаме
със здравия крак на гнева,
а глезенът на радостта е навехнат.
Аха да се оправи и
някое красиво червенокосо камъче
пак го възпалява.
Няма как цял живот така.
Многото зараствания калцират.
Навехнатото не боли, защото го няма.
Продължаваш да бягаш маратона на живота
и забравяш, че си Юсеин Болт.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Стайков Все права защищены
