Мъжете не плачат
Не помня да са ми казвали,
освен може би един-два пъти,
че мъжете не плачат.
Някак си от само себе си
се случи да го знам.
Може би ние сме си
емоционално осакатени
от рождението ни.
Опитваме да тичаме
със здравия крак на гнева,
а глезенът на радостта е навехнат.
Аха да се оправи и
някое красиво червенокосо камъче
пак го възпалява.
Няма как цял живот така.
Многото зараствания калцират.
Навехнатото не боли, защото го няма.
Продължаваш да бягаш маратона на живота
и забравяш, че си Юсеин Болт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Стайков Всички права запазени
