ValentinStaykov (Валентин Стайков)
30 12
7.05.2024 г., 20:59 ч.

Мъжете не плачат 

  Поезия » Свободен стих
232 1 5

Не помня да са ми казвали,

освен може би един-два пъти,

че мъжете не плачат.

Някак си от само себе си

се случи да го знам.

Може би ние сме си

емоционално осакатени

от рождението ни.

Опитваме да тичаме

със здравия крак на гнева,

а глезенът на радостта е навехнат.

Аха да се оправи и

някое красиво червенокосо камъче

пак го възпалява.

Няма как цял живот така.

Многото зараствания калцират.

Навехнатото не боли, защото го няма.

Продължаваш да бягаш маратона на живота

и забравяш, че си Юсеин Болт.

© Валентин Стайков Всички права запазени

Свързани произведения
Мъжете не плачат 2
ValentinStaykov (Валентин Стайков) ValentinStaykov
Поезия » Свободен стих
Веднъж видях баща ми да плаче.
Не, излъгах - ще ми се.
Чух го по-скоро.
След странно тихия, и някак напрегнат,
късен телефонен звън, ...
  183 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Че смеят ли? 🥺
    Поздравления!
  • Пази се от руси камъчета, те санай- опасни. Червенокосите все няак ще преживееш.
  • Е, ще спъват докато дойде моментът, като камъче в обувката да убиват!
  • Червенокосите спънки са повтарящ се мотив при мен. :D
  • Не съм съгласна с това, че мъжете не плачат или по- скоро с това - Мъжете не Трябва да плачат! Според мен, не плачат безчувствените хора...
    Това червенокосо камъче ме усмихна!
Предложения
: ??:??