Ranrozar (Стойчо Станев)
635 19232
6 feb 2024, 8:53

Мъжка зрелост 

  Poesía » Otra
480 6 7

 

       на Пламен Станев 

 

Докоснали предела на мечтите:

останахме без мисли за предел.

Почти не съзерцаваме звездите 

сред хаоса на земната си цел.

 

Защо ли зреят някак си стипчиви

плодовете в нашите влюбени очи?

Времето гледа.И под вежди мълчи. 

А как бяхме в младостта щастливи!

 

Душите ни:видимо затлачени са вече 

от горчив екоинформационен стрес.

Пред прага на такава залезна вечер--

тъга неусетно сменя шумния протест.

 

Нали вървяхме влюбени и дръзки

и търсехме под небето любовен знак...

Сега умеем да ругаем уж по мъжки.

Но умираме да любим по мъжки пак. 

 

 

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??