Мъжка зрелост
на Пламен Станев
Докоснали предела на мечтите:
останахме без мисли за предел.
Почти не съзерцаваме звездите
сред хаоса на земната си цел.
Защо ли зреят някак си стипчиви
плодовете в нашите влюбени очи?
Времето гледа.И под вежди мълчи.
А как бяхме в младостта щастливи!
Душите ни:видимо затлачени са вече
от горчив екоинформационен стрес.
Пред прага на такава залезна вечер--
тъга неусетно сменя шумния протест.
Нали вървяхме влюбени и дръзки
и търсехме под небето любовен знак...
Сега умеем да ругаем уж по мъжки.
Но умираме да любим по мъжки пак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
