Мъжка зрелост

6 февр. 2024 г., 08:53

Поэзия » Другая

173 6 7

на Пламен Станев

Докоснали предела на мечтите:

останахме без мисли за предел.

Почти не съзерцаваме звездите

сред хаоса на земната си цел.

Защо ли зреят някак си стипчиви

плодовете в нашите влюбени очи?

Времето гледа.И под вежди мълчи.

А как бяхме в младостта щастливи!

Душите ни:видимо затлачени са вече

от горчив екоинформационен стрес.

Пред прага на такава залезна вечер--

тъга неусетно сменя шумния протест.

Нали вървяхме влюбени и дръзки

и търсехме под небето любовен знак...

Сега умеем да ругаем уж по мъжки.

Но умираме да любим по мъжки пак.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-02-06T23:51:11+02:00

Благодаря за Любими, Ана!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-02-06T18:02:29+02:00

Благодаря за коментара и оценката,Ники!
Niki_art (Николай Василев)

2024-02-06T16:29:06+02:00

Чудесно е, Стойчо!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-02-06T16:12:08+02:00

Благодаря за Любими, Пепи!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-02-06T15:11:18+02:00

Благодаря за коментара и оценката,Тони!
И все пак животът е достатъчно осмислен има ли в пустинята оазис за душата на живота и любовта! 🙂
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2024-02-06T13:19:34+02:00

"А как бяхме в младостта щастливи!"
Ех, Стойчо, нека си останем млади, с порива на душите, с мечтите и поглед към звездите! Пожелавам ти го.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-02-06T10:50:26+02:00

Благодаря за Любими, Асенчо!
Благодаря за Любими, Юри!