Feb 6, 2024, 8:53 AM

Мъжка зрелост

  Poetry » Other
798 6 7

 

       на Пламен Станев 

 

Докоснали предела на мечтите:

останахме без мисли за предел.

Почти не съзерцаваме звездите 

сред хаоса на земната си цел.

 

Защо ли зреят някак си стипчиви

плодовете в нашите влюбени очи?

Времето гледа.И под вежди мълчи. 

А как бяхме в младостта щастливи!

 

Душите ни:видимо затлачени са вече 

от горчив екоинформационен стрес.

Пред прага на такава залезна вечер--

тъга неусетно сменя шумния протест.

 

Нали вървяхме влюбени и дръзки

и търсехме под небето любовен знак...

Сега умеем да ругаем уж по мъжки.

Но умираме да любим по мъжки пак. 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...