Ranrozar (Стойчо Станев)
547 18138
6.02.2024 г., 8:53 ч.

Мъжка зрелост 

  Поезия » Друга
174 6 7

 

       на Пламен Станев 

 

Докоснали предела на мечтите:

останахме без мисли за предел.

Почти не съзерцаваме звездите 

сред хаоса на земната си цел.

 

Защо ли зреят някак си стипчиви

плодовете в нашите влюбени очи?

Времето гледа.И под вежди мълчи. 

А как бяхме в младостта щастливи!

 

Душите ни:видимо затлачени са вече 

от горчив екоинформационен стрес.

Пред прага на такава залезна вечер--

тъга неусетно сменя шумния протест.

 

Нали вървяхме влюбени и дръзки

и търсехме под небето любовен знак...

Сега умеем да ругаем уж по мъжки.

Но умираме да любим по мъжки пак. 

 

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??