Мъжка зрелост
на Пламен Станев
Докоснали предела на мечтите:
останахме без мисли за предел.
Почти не съзерцаваме звездите
сред хаоса на земната си цел.
Защо ли зреят някак си стипчиви
плодовете в нашите влюбени очи?
Времето гледа.И под вежди мълчи.
А как бяхме в младостта щастливи!
Душите ни:видимо затлачени са вече
от горчив екоинформационен стрес.
Пред прага на такава залезна вечер--
тъга неусетно сменя шумния протест.
Нали вървяхме влюбени и дръзки
и търсехме под небето любовен знак...
Сега умеем да ругаем уж по мъжки.
Но умираме да любим по мъжки пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
