6 abr 2019, 17:16  

Мълчание ще има и след нас

  Poesía » Otra
700 13 12

По-стари от море са само думите,
които поначало се мълчат.
Солта във тях е колкото безумие.
Пиянство. Разточителство. Недъг.
Преглътнали умората на сенките, 
сами сме тайни в тайнствена игра. 
Възпява воят вълчи избавление
между невидимото и реалността.
Погрешните молитви вдигат знаме.
Мълчание ще има и след нас. 
И ако имаш нещо да ми кажеш, 
ще видя. Вече нося очила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления! Чудесен стих!
  • Благодаря на всички за топлото присъствие и смисъла, който ми носите!
  • Талантът ти, твоят безспорен талант, от Бога даден, извиква винаги възторжени аплодисменти! Храниш душата ми с поезия, Райне! Благодаря ти!
  • Силни аплодисменти!!!
  • Мъдростта извира от редовете. Прекрасна поезия!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...