6.04.2019 г., 17:16  

Мълчание ще има и след нас

698 13 12

По-стари от море са само думите,
които поначало се мълчат.
Солта във тях е колкото безумие.
Пиянство. Разточителство. Недъг.
Преглътнали умората на сенките, 
сами сме тайни в тайнствена игра. 
Възпява воят вълчи избавление
между невидимото и реалността.
Погрешните молитви вдигат знаме.
Мълчание ще има и след нас. 
И ако имаш нещо да ми кажеш, 
ще видя. Вече нося очила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления! Чудесен стих!
  • Благодаря на всички за топлото присъствие и смисъла, който ми носите!
  • Талантът ти, твоят безспорен талант, от Бога даден, извиква винаги възторжени аплодисменти! Храниш душата ми с поезия, Райне! Благодаря ти!
  • Силни аплодисменти!!!
  • Мъдростта извира от редовете. Прекрасна поезия!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...