По-стари от море са само думите,
които поначало се мълчат.
Солта във тях е колкото безумие.
Пиянство. Разточителство. Недъг.
Преглътнали умората на сенките,
сами сме тайни в тайнствена игра.
Възпява воят вълчи избавление
между невидимото и реалността.
Погрешните молитви вдигат знаме.
Мълчание ще има и след нас.
И ако имаш нещо да ми кажеш,
ще видя. Вече нося очила.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
