6 апр. 2019 г., 17:16  

Мълчание ще има и след нас

703 13 12

По-стари от море са само думите,
които поначало се мълчат.
Солта във тях е колкото безумие.
Пиянство. Разточителство. Недъг.
Преглътнали умората на сенките, 
сами сме тайни в тайнствена игра. 
Възпява воят вълчи избавление
между невидимото и реалността.
Погрешните молитви вдигат знаме.
Мълчание ще има и след нас. 
И ако имаш нещо да ми кажеш, 
ще видя. Вече нося очила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления! Чудесен стих!
  • Благодаря на всички за топлото присъствие и смисъла, който ми носите!
  • Талантът ти, твоят безспорен талант, от Бога даден, извиква винаги възторжени аплодисменти! Храниш душата ми с поезия, Райне! Благодаря ти!
  • Силни аплодисменти!!!
  • Мъдростта извира от редовете. Прекрасна поезия!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...