3 sept 2011, 12:13

Мълчание 

  Poesía » De amor
685 0 1

Замлъкна, скри се и угасна...

До тук ли бяхме всъщност?

Следата ти у мене, още прясна,

усещам още твойта същност...


Аз пиша, моля, а ти мълчиш...

Как мразя тишина такава,

защото знам, че там не спиш,

а аз потъвам тук в забрава.


Недей мълча, кажи ми дума,

дори да бъде последна тя,

и ще се махна... Като с гума

ще изтрия туй, че съм била.


Това ли искаш? Не разбирам...

Тъй трудно ли е да речеш,

че не ти липсвам? Спирам!

Преди с омраза да ме спреш...


 

 

© Цвете Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??