ChatNoir (Цвете)
4

3 сент. 2011 г., 12:13

Мълчание

Поэзия » Любовная

807 0 1

Замлъкна, скри се и угасна...

До тук ли бяхме всъщност?

Следата ти у мене, още прясна,

усещам още твойта същност...

Аз пиша, моля, а ти мълчиш...

Как мразя тишина такава,

защото знам, че там не спиш,

а аз потъвам тук в забрава.

Недей мълча, кажи ми дума,

дори да бъде последна тя,

и ще се махна... Като с гума

ще изтрия туй, че съм била.

Това ли искаш? Не разбирам...

Тъй трудно ли е да речеш,

че не ти липсвам? Спирам!

Преди с омраза да ме спреш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0