Замлъкна, скри се и угасна...
До тук ли бяхме всъщност?
Следата ти у мене, още прясна,
усещам още твойта същност...
Аз пиша, моля, а ти мълчиш...
Как мразя тишина такава,
защото знам, че там не спиш,
а аз потъвам тук в забрава.
Недей мълча, кажи ми дума,
дори да бъде последна тя,
и ще се махна... Като с гума
ще изтрия туй, че съм била.
Това ли искаш? Не разбирам...
Тъй трудно ли е да речеш,
че не ти липсвам? Спирам!
Преди с омраза да ме спреш...
© Цвете All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
