Мълчание
Замлъкна, скри се и угасна...
До тук ли бяхме всъщност?
Следата ти у мене, още прясна,
усещам още твойта същност...
Аз пиша, моля, а ти мълчиш...
Как мразя тишина такава,
защото знам, че там не спиш,
а аз потъвам тук в забрава.
Недей мълча, кажи ми дума,
дори да бъде последна тя,
и ще се махна... Като с гума
ще изтрия туй, че съм била.
Това ли искаш? Не разбирам...
Тъй трудно ли е да речеш,
че не ти липсвам? Спирам!
Преди с омраза да ме спреш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвете Всички права запазени
