14 ene 2023, 13:03

Мъркащо утро

  Poesía » Otra
913 8 16

Часът е - Утро! Точното време за ставане. 

Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.   

Ароматната пара, мърка в чаша кафе,  

уханно сластни, докосват ръба устните. 

Будното утро по котешки своенравно,  

грациозно извива своя чер силует.   

Пространство и време, усукват се бавно,   

очи изумрудени будят новия ден.   

Причакват зад ъгъла, дебнат в засада,  

готови за скок, с лапи да сграбчат деня.  

А той се оглежда, извил гръб се протяга,  

изтръсква зелени очи да прокуди съня.

 

Идва новия ден. Любов ми предричаш.

По котешки търся, своята вярна посока.    

Всяко утро, сладко мъркаща ме обичаш…

Аз съм черната котка пресякла живота ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жени
  • Много ярък стих... и! финалът!
  • Нинка, мъркаш много сладко
    Благодаря ти, Иван! Хубава вечер!

    Миночка, писали сме едновременно! Радвам се, че ти хареса! Благодаря!
  • Хубаво е, Скити! Котките са мили същества! Хареса ми, как красиво си го написала!
  • Харесва ми! Поздравления, Скитница!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...