Часът е - Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно,
грациозно извива своя чер силует.
Пространство и време, усукват се бавно,
очи изумрудени будят новия ден.
Причакват зад ъгъла, дебнат в засада,
готови за скок, с лапи да сграбчат деня.
А той се оглежда, извил гръб се протяга,
изтръсква зелени очи да прокуди съня.
Идва новия ден. Любов ми предричаш.
По котешки търся, своята вярна посока.
Всяко утро, сладко мъркаща ме обичаш…
Аз съм черната котка пресякла живота ти.