14.01.2023 г., 13:03

Мъркащо утро

906 8 16

Часът е - Утро! Точното време за ставане. 

Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.   

Ароматната пара, мърка в чаша кафе,  

уханно сластни, докосват ръба устните. 

Будното утро по котешки своенравно,  

грациозно извива своя чер силует.   

Пространство и време, усукват се бавно,   

очи изумрудени будят новия ден.   

Причакват зад ъгъла, дебнат в засада,  

готови за скок, с лапи да сграбчат деня.  

А той се оглежда, извил гръб се протяга,  

изтръсква зелени очи да прокуди съня.

 

Идва новия ден. Любов ми предричаш.

По котешки търся, своята вярна посока.    

Всяко утро, сладко мъркаща ме обичаш…

Аз съм черната котка пресякла живота ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жени
  • Много ярък стих... и! финалът!
  • Нинка, мъркаш много сладко
    Благодаря ти, Иван! Хубава вечер!

    Миночка, писали сме едновременно! Радвам се, че ти хареса! Благодаря!
  • Хубаво е, Скити! Котките са мили същества! Хареса ми, как красиво си го написала!
  • Харесва ми! Поздравления, Скитница!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...