На...
Не мога да повярвам,
че с тебе преоткрих света.
Усмихвам се и струва ми се някак странно.
Вазможно ли е, питам се сега.
До вчера плачех безутешно,
а днес усмихвам се дори на падналите
есенни листа.
Поглеждам в огледалото
и сякаш непозната гледа ме от там.
С усмивка ведра,
щастие от мен струи
и щастието си има име,
знаеш, че е твоето, нали...
че с тебе преоткрих света.
Усмихвам се и струва ми се някак странно.
Вазможно ли е, питам се сега.
До вчера плачех безутешно,
а днес усмихвам се дори на падналите
есенни листа.
Поглеждам в огледалото
и сякаш непозната гледа ме от там.
С усмивка ведра,
щастие от мен струи
и щастието си има име,
знаеш, че е твоето, нали...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Митова Todos los derechos reservados
