На...
Не мога да повярвам,
че с тебе преоткрих света.
Усмихвам се и струва ми се някак странно.
Вазможно ли е, питам се сега.
До вчера плачех безутешно,
а днес усмихвам се дори на падналите
есенни листа.
Поглеждам в огледалото
и сякаш непозната гледа ме от там.
С усмивка ведра,
щастие от мен струи
и щастието си има име,
знаеш, че е твоето, нали...
че с тебе преоткрих света.
Усмихвам се и струва ми се някак странно.
Вазможно ли е, питам се сега.
До вчера плачех безутешно,
а днес усмихвам се дори на падналите
есенни листа.
Поглеждам в огледалото
и сякаш непозната гледа ме от там.
С усмивка ведра,
щастие от мен струи
и щастието си има име,
знаеш, че е твоето, нали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
