valia (Валя Митова) valia (Валя Митова)
1 87
Jun 21, 2007, 10:40 PM

На...

  Poetry
1.5K 0 5
Не мога да повярвам,
че с тебе преоткрих света.
Усмихвам се и струва ми се някак странно.
Вазможно ли е, питам се сега.
До вчера плачех безутешно,
а днес усмихвам се дори на падналите
есенни листа.
Поглеждам в огледалото
и сякаш непозната гледа ме от там.
С усмивка ведра,
щастие от мен струи
и щастието си има име,
знаеш, че е твоето, нали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0