1 mar 2014, 12:38

На баща ми 

  Poesía
738 0 17

 

                                Всичко е минало. Какво ми остава?

                                Нежна пръст във парченце земя,

                                мимолетна любов и дълга забрава...

                                Цяла вечност ще бъда сама.

 

                                Погледни ме отгоре! Кажи, че ме чакаш

                                и ще знам, че животът е сън...

                                Който почва някъде в мрака

                                и завършва под камъка  вън.

 

                                И какво, че обичаше бяло

                                този свят... Почти благослов!

                                И какво, че душата ти цяла

                                бе изпълнена с бяла любов...

 

                               Всичко е минало. Какво ми остава?

                               Нежен полъх. Аромат на роса

                               от небесната твоя дъбрава...

                               ... и среброто във мойта  коса.

 

 

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасна извисена любов към бащата !
  • Останала е тишина и безметежност...
  • Трудно се намират думите за тази болка, Раде!
    Намерила си ги. Споделям чувството...
  • Страхотно е Рада! Познавам болката и липсата, а ти си направила едно прекрасно посвещение. Браво! Поздрави на Харманли
  • Извисяващо изразена тъга по бялата любов на една бяла душа...
    И нежност, нежност...
  • Усетих огромната тишина и аромата на вечната пръст в душата ти, Рада.
    Поклон!
    И поздравления за творбата!
  • Благодаря на всички, споделили емоцията ми!Бащите са най–важни за дъщерите, вярвам, че го знаете, момичета!
  • Споделям... и плача
  • Поздравление за толкова силното стихотворение посветено на най-скъпия мъж в живота на една жена - бащата! Сигурен съм, че той вече го е прочел от онази далечна страна, в която обитават нашите свидни покойници и ни наблюдават, но обратната връзка с тях /засега/ е, уви, невъзможна!: Мисана

    П.С. Ползвам случая да Ви честитя баба Марта. Нека Ви носи здраве, късмет и вдъхновение!
  • Силно и въздействащо стихо!Лъха на болка и мъка по бащата!
    Края на стихото ни напомня, че единствената безкомпромисна приемственост между поколенията е смъртта.Но какво да се прави?- това
    е живота:
    "Всичко е минало.Какво ми остава?
    Нежен полъх. Аромат на роса
    от небесната твоя дъбрава...
    ...и среброто във мойто коса".
    Харесах и го оценявам! Поздравление!
  • Поздрав за стиха!
  • !!!
  • Разплака ме...и аз много тъгувам за баща си, но те са ни оставили своите мъдри съвети и силната си бащинска обич.
    Поздрав за стиха!
  • Наистина много силно! Поздрави и от мен!
  • Много силно...
    Дълго ще бъда под въздействието на тази творба.
  • Ради!!!
  • Всичко, което имаме, Рада, е нашето минало. Но още не всичко е минало.
    Струва си да изживеем и оставащото ни време, обичайки това, което сме успели да съхраним в този свят, така както го е обичал Човекът, бащата. Бяло!
    Затрогващо посвещение!
Propuestas
: ??:??