1.03.2014 г., 12:38 ч.

На баща ми 

  Поезия
800 0 17
Всичко е минало. Какво ми остава?
Нежна пръст във парченце земя,
мимолетна любов и дълга забрава...
Цяла вечност ще бъда сама.
Погледни ме отгоре! Кажи, че ме чакаш
и ще знам, че животът е сън...
Който почва някъде в мрака
и завършва под камъка вън.
И какво, че обичаше бяло
този свят... Почти благослов!
И какво, че душата ти цяла
бе изпълнена с бяла любов... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??