На баща ми
Всичко е минало. Какво ми остава?
Нежна пръст във парченце земя,
мимолетна любов и дълга забрава...
Цяла вечност ще бъда сама.
Погледни ме отгоре! Кажи, че ме чакаш
и ще знам, че животът е сън...
Който почва някъде в мрака
и завършва под камъка вън.
И какво, че обичаше бяло
този свят... Почти благослов!
И какво, че душата ти цяла
бе изпълнена с бяла любов...
Всичко е минало. Какво ми остава?
Нежен полъх. Аромат на роса
от небесната твоя дъбрава...
... и среброто във мойта коса.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
