На баща ми

Poetry

960 0 17

Всичко е минало. Какво ми остава?

Нежна пръст във парченце земя,

мимолетна любов и дълга забрава...

Цяла вечност ще бъда сама.

Погледни ме отгоре! Кажи, че ме чакаш

и ще знам, че животът е сън...

Който почва някъде в мрака

и завършва под камъка вън.

И какво, че обичаше бяло

този свят... Почти благослов!

И какво, че душата ти цяла

бе изпълнена с бяла любов...

Всичко е минало. Какво ми остава?

Нежен полъх. Аромат на роса

от небесната твоя дъбрава...

... и среброто във мойта коса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenaradost (Милена Френкева)

Прекрасна извисена любов към бащата !

2021-10-16T22:35:41+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Останала е тишина и безметежност...

2014-03-15T19:38:16+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Трудно се намират думите за тази болка, Раде!
Намерила си ги. Споделям чувството...

2014-03-09T20:19:04+02:00
emo2 (Емил Стоянов)

Страхотно е Рада! Познавам болката и липсата, а ти си направила едно прекрасно посвещение. Браво! Поздрави на Харманли

2014-03-07T22:46:25+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Извисяващо изразена тъга по бялата любов на една бяла душа...
И нежност, нежност...

2014-03-04T13:51:03+02:00