31 jul 2022, 17:28

На детството образа свиден

1.4K 8 20

Под скрина на баба в таванската стая

намерих обувки червени,

те сякаш ме викаха с тях да играя,

премерих ги – точно за мене.

 

В миг тези „калинки“ затропаха леко,

преминах в галоп през вратата,

отвън на градинската цветна пътека

лица забелязах познати.

 

Снежанка с джуджетата махаха дружно,

в къщурка попаднах крайречна,

там имаше всичко, каквото е нужно,

разбрах и какво е човечност.

 

С добрия юнак победихме ламята,

под купола звезден заспивах,

с Елиза копривени ризи замятах

на братята – лебеди диви.

 

С Алиса се срещнах, с Пинокио, с Карлсон

в магичния свят на мечтите.

Червени вълшебни обувчици пазят

на детството образа свиден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

6 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...