Jul 31, 2022, 5:28 PM

На детството образа свиден

1.4K 8 20

Под скрина на баба в таванската стая

намерих обувки червени,

те сякаш ме викаха с тях да играя,

премерих ги – точно за мене.

 

В миг тези „калинки“ затропаха леко,

преминах в галоп през вратата,

отвън на градинската цветна пътека

лица забелязах познати.

 

Снежанка с джуджетата махаха дружно,

в къщурка попаднах крайречна,

там имаше всичко, каквото е нужно,

разбрах и какво е човечност.

 

С добрия юнак победихме ламята,

под купола звезден заспивах,

с Елиза копривени ризи замятах

на братята – лебеди диви.

 

С Алиса се срещнах, с Пинокио, с Карлсон

в магичния свят на мечтите.

Червени вълшебни обувчици пазят

на детството образа свиден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

The work is a contestant:

6 place

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...