31.07.2022 г., 17:28

На детството образа свиден

1.4K 8 20

Под скрина на баба в таванската стая

намерих обувки червени,

те сякаш ме викаха с тях да играя,

премерих ги – точно за мене.

 

В миг тези „калинки“ затропаха леко,

преминах в галоп през вратата,

отвън на градинската цветна пътека

лица забелязах познати.

 

Снежанка с джуджетата махаха дружно,

в къщурка попаднах крайречна,

там имаше всичко, каквото е нужно,

разбрах и какво е човечност.

 

С добрия юнак победихме ламята,

под купола звезден заспивах,

с Елиза копривени ризи замятах

на братята – лебеди диви.

 

С Алиса се срещнах, с Пинокио, с Карлсон

в магичния свят на мечтите.

Червени вълшебни обувчици пазят

на детството образа свиден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...