31 июл. 2022 г., 17:28

На детството образа свиден

1.4K 8 20

Под скрина на баба в таванската стая

намерих обувки червени,

те сякаш ме викаха с тях да играя,

премерих ги – точно за мене.

 

В миг тези „калинки“ затропаха леко,

преминах в галоп през вратата,

отвън на градинската цветна пътека

лица забелязах познати.

 

Снежанка с джуджетата махаха дружно,

в къщурка попаднах крайречна,

там имаше всичко, каквото е нужно,

разбрах и какво е човечност.

 

С добрия юнак победихме ламята,

под купола звезден заспивах,

с Елиза копривени ризи замятах

на братята – лебеди диви.

 

С Алиса се срещнах, с Пинокио, с Карлсон

в магичния свят на мечтите.

Червени вълшебни обувчици пазят

на детството образа свиден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...