31 июл. 2022 г., 17:28

На детството образа свиден

1.4K 8 20

Под скрина на баба в таванската стая

намерих обувки червени,

те сякаш ме викаха с тях да играя,

премерих ги – точно за мене.

 

В миг тези „калинки“ затропаха леко,

преминах в галоп през вратата,

отвън на градинската цветна пътека

лица забелязах познати.

 

Снежанка с джуджетата махаха дружно,

в къщурка попаднах крайречна,

там имаше всичко, каквото е нужно,

разбрах и какво е човечност.

 

С добрия юнак победихме ламята,

под купола звезден заспивах,

с Елиза копривени ризи замятах

на братята – лебеди диви.

 

С Алиса се срещнах, с Пинокио, с Карлсон

в магичния свят на мечтите.

Червени вълшебни обувчици пазят

на детството образа свиден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...